Едни от най-важните хора в историята на Китай
Заедно Чан Кайшъ и брачната половинка му Сун Мейлинг реализират един от най-редките подвизи измежду хората в Китай през първата половина на 20 век: те развълнуват международната сцена. Всъщност двойката, която господства китайската политика в продължение на две десетилетия, е измежду най-изявените незападняци на планетата през 30-те и 40-те години на предишния век.
Най-голямото им тестване идва през годините 1937–45, когато Чан ръководи военните старания на Китай против японците. Това е етапа на Китай от Втората международна война, в която над 10 милиона жители са убити и близо 10 пъти повече стават бежанци. През тези години Чан се трансформира в световен политически състезател от тежка категория, които седи паралелно с Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил на конференцията в Кайро през ноември 1943 година, където се разисква бъдещето на следвоенна Азия.
До Чан е Сун Мейлин (която, удивително, щеше да живее в три века), преводачът му към външния свят. По-рано през 1943 година тя изнася речи за военните старания на Китай пред Камарата на представителите и Сената във Вашингтон, едвам втората жена, която се обръща и към двете камари на Конгреса.
Режимът на Чан не устоя. Покварен и отслабен, той оцелява до 1945 година, само че е надвит от комунистите на Мао през 1949 година През годините на войната обаче Чан и Сун Мейлин са по-ярки от всички други азиатски политици в света.
Много поети се помнят след гибелта им, само че не доста имат кратер на планетата Венера, кръстен на тях. Поетесата Ли Цинчжао обаче има.
Тя живее по време на късната династия Сун и израства като част от китайската по това време мощно контролирана правосъдна администрация. Позицията на брачна половинка й като върховен чиновник й предлага достъп до свят с висока просвета – опция, която тя употребява на драго сърце.
Ли научава наизуст доста от великите китайски класики и става специалист по калиграфията и епиграфиката (изследване на антични надписи и текстове), които са част от знанието, което дефинира цивилизованите хора по това време. Тя също се трансформира в ослепителен и прочут стихотворец самичък по себе си.
„ О, “ написа Ли по-късно, „ единствено в случай че този живот можеше да продължи. “ За страдание не продължава. Династията Сун е време на огромни политически разтърсвания и през 1127 година прилежащ народ, Юрхен, нахлува, принуждавайки династията да избяга от столицата в град Кайфън. Любимият брачен партньор на Ли почива от болест при започване на спора и тя е принудена да се скита в продължение на години, пробвайки се да резервира колкото се може повече от сбирката от книги и скъпи предмети на своето фамилията, само че без резултат – в границите на няколко години не остава съвсем нищо.
В последна сметка Ли се открива в новата столица Ханджоу, само че след тежък бракоразвод с втория си брачен партньор, репутацията й към този момент е уязвима. Въпреки това, тя се възползва от новия си, по-нисък статус, с цел да напише поредност от произведения, осъждащи владетелите Сун за това, че се поддават на нашествениците. По този метод тя си основава известност на същински родолюбец, която се резервира и до през днешния ден. Не е чудно, че актуалните китайци решават да кръстят небесен обект на нейно име.
През 1927 година китайската литературна сцена е изумена от ефектен нов воин. Тя се споделя Софи, млада жена, разтърсена от полов блян и решена да изтезава надеждното си и много скучно гадже, до момента в който жадува за висок, хубав мъж, който не може да има. Софи нарушава цяла гама табута за младите китайски дами и държанието им – и вследствие на това се трансформира в книжовен феномен.
Софи е създание на Джианг Бингжи, която става известна с псевдонима си Дин Лин. Тя се появи по време на късия подем на демократичната просвета в градовете на Китай, прочут като придвижването Нова просвета, което вижда смела нова вълна от феминизъм и обществените промени.
Динг Линг се включва в лявата литературна сцена в Шанхай и Пекин, само че скоро се постанова да бяга от националистическите политически управляващи, които считат хора като нея за рискови и подривни. До 40-те години тя се причислява към комунистите на Мао Дзедун, само че даже това не значи завършек на проблемите. След успеха на Мао през 1949 година Дин Лин се оказва във вътрешно заточение, принудена да живее в отдалечената провинция в продължение на десетилетия, тъй като възгледите й се смятат за „ буржоазни “, рисково индивидуалистични и „ десни “.
И въпреки всичко от 70-те години на предишния век Дин Лин е най-сетне оправдан и през днешния ден се помни като един от най-важните феминистки създатели в Китай.
Милиони китайци произнасят думите на Кумараджива всеки ден. Далеч по-малко обаче имат визия кой е той – може би най-влиятелният езиковед в Китай, който превежда някои от най-важните будистки текстове от санскрит на китайски. Това е в действителност голямо начинание, защото включва работа с 2 милиона китайски признака.
Кумараджива е родена в Куча, централноазиатски град-оазис, който в този момент е в далечните западни граници на Китай. Майка му е религиозен будист и възпитава сина си като част от религиозна общественост. Когато той доближи зрялост, тя взема решение да замине за Индия – и те в никакъв случай повече няма да я видят.
Кумараджива води съзерцателен живот като будистки духовник, само че в поредност от нашествия и окупации от изток той е похитен два пъти като най-после се озовава в огромния китайски град Чан’ан (съвременния Сиан). Там неговите езикови умения са признати в двора с удивление и той получава задачата да трансформира някои от основните будистки учения във форма, която китайските поклонници могат да схванат и употребяват.
Работата му на моменти е много сложна: санскритът и китайският са доста разнообразни езици и в един миг Кумараджива споделя, че работата по превода е като да ядеш ориз, откакто някой към този момент го е сдъвкал. Но в последна сметка съумява и в днешен Китай голям брой будисти употребяват неговите текстове. Въпреки че името му е избледняло, неговото достижение е вплетено в тъканта на народа.
